Психолозите твърдят, че съпрузите ие трябва да избягват на всяка цена търканията помежду си и да живеят в "минирана" със скрито недоволство тишина, но трябвала знаят... как да се каратЕдва ли има семейство, което може да се похвали, че никога не се е скарвало. Там, дето има огън, има и пушек - ненапразно е казал народът. Пушилката, както добре знаят семейните хора, може да се вдигне едва ли не от всяка битова дреболия, стига да е дошло времето, когато натрупаните емоции и недоволства трябва да се излеят навън. Колкото по-темпераментни са партньорите, толкова по-колоритен е семейният спор на висок глас. Спомнете си старите италиански филми, в които "изясняването на отношенията" става с ненадминат колорит: темпераментни женички, без ни най-малко да се стесняват от роднини и съседи, изхвърлят през прозореца или от балкона вещите на съпрузите си, крещейки така, че целият двор да чуе, какъв боклук е Той. В тези стари ленти мъжете не им отстъпват ни по гласовитост, ни по темперамент и изкрещявайки всичко, което мислят за тяхното поведение, затръшват вратата, за да се отправят обикновено в кварталната кръчма. Удивителното на пръв поглед е, че след такива страховити скандали скоро съпрузите се целуват по-влюбени отвсякога. Публиката се радва от сърце, защото всеки има лични асоциации по темата...
Семейната кавга си е стара като света. Тя официално никога не е получавала одобрение, напротив, минавала е за нещо срамно, което трябва да се крие и заслужава само порицание. Но ето че напоследък психолозите заговориха по-меко, започнаха "да признават", че караницата има своите добри страни и че може да бъде дори полезна. А чешкият психотерапевт Станислав Кратохвил предлага на семейните двойки да използват нов научен метод - така наречената "конструктивна кавга". Той смята, че е много важно всеки да си позволява от време на време да "изпуска парата", за да се освободи от натрупаното по някаква причина недоволство от партньора и защото това понякога е единственото ефективно средство да бъдеш чут. Но кавгите, за да бъдат конструктивни, трябва да се водят грамотно, т. е. да бъдат овладени, управлявани в посока на целта, която искат да постигнат, и най-важното - да не надхвърлят определени граници, след които вместо меда на одобряването, може да последва катранът на трайната обида и отчуждението.
И така, кои са основните правила на "грамотната" и конструктивна семейна кавга?
Първо правило: никога не докосвайте темите табу!
Във всяко семейство има такива забранени теми, които са особено болезнени за един от съпрузите. Но ако в "мирно време" едва ли на някого ще му хрумне да ги ползва като оръжие срещу партньора, то по време на разгорещен скандал мнозина се изкушават да "клъвнат" колкото може по-болезнено другия, намесвайки именно темата табу. Ето пример за подобна тема. "Аз зная, че мъжът ми ще ми прости всяка друга нападка, освен една - признава съпругата. - Той направо побеснява, ако му напомня, че по време на нашето запознанство беше гол като тояга и направи кариера и състояние, само благодарение на моите родители. Но и той в яда си може да ми каже нещо такова, гадно, като това например, че имам непоносим характер като майка си и с мен изобщо не може да се общува..."
Запомнете: в съпружеската кавга ударите под пояса са забранени! Те могат да нанесат непоправима вреда на вашите отношения, която после ще бъде невъзможно да заличите с обикновено извинение. Една изпусната дума може да нарани другия за години напред. Ако в гнева си трудно се сдържате и искате на всяка цена да отмъстите, запасете се с други, по-малко обидни обвинения. Запомнете: не трябва да се нахвърляте на личността на партньора си и още по-малко на неговите родители. Единственото, което можете да му кажете в кавгата, е, че не ви харесва едно или друго негово конкретно действие.
Второ правило: Бъдете винаги конкретни!
Да, психолозите настояват в скандала да изказвате претенциите си максимално конкретно. Колкото по-отчетливо очертаете проблема, толкова по-бързо ще го решите. Ето ви пример: "Мъжът ми е стиснат - разказва съпруга. - Но ако по-рано аз често го упреквах в скъперничество, сега му обяснявам конкретно какво ме дразни в него. Казвам му: когато в ресторанта ни предложат менюто, ти винаги избираш най-евтиното. Това ме унижава. И знаете ли, след като конкретно му обясних какво ме дразни, нещата започнаха да се променят..."
Винаги трябва да се има предвид и това, че мъжът и жената мислят по различен начин. И това, което е очевидно за единия, на другия трябва да се обясни. Например: за вашия съпруг е съвсем естествено желанието му в понеделник да отиде на мач, в сряда - на среща с приятели, а в петък - да оправят колата на едикого си. И ви заявява: "Това ми е в гените..." Отчасти е прав: още от пещерните времена мъжете по цял ден са скитали из горите, за да търсят прехраната, докато жените са оставали в пещерите. Но вие обяснете на мъжа си, че времената отдавна са се променили и вие не по-малко активно от него тичате да изкарвате прехраната, така че също заслужавате почивка. Постарайте се да му обясните, а не да се нахвърляте върху него с обвинения. Остава ви още да уточните в кои дни почивате вие, в кои - той. А още по-добре да отмаряте заедно.
Трето правило: Никакви обобщения!
Нищо не убива така сигурно стремящия се към "оправяне" съпруг, както вашите глобални обобщения, започващи с "никога" или "винаги". Например: "Ти никога не изпълняваш молбите ми, винаги ги забравяш." Естествено, това му звучи като несправедлива нападка. И по принцип си е така. Помислете, наистина "никога" ли не е изпълнил ваша молба и дали всеки път е забравял? Май преувеличавате. Е, струва ли си да обвинявате вашия съпруг в несъществуващи грехове? Освен това не забравяйте, че една и съща претенция можете да поднесете по различни начини, нали? Вместо да извикате: "Ти пак си разхвърлял чорапите си по цялата къща!", не е ли по-добре да кажете: "Не ми е приятно да събирам навсякъде твои чорапи." Нали проблемът не е в това, какво някой прави или не прави, а какви преживявания извикват неговите действия у партньора му. На вашия мъж и през ум не му минава, че разхвърляните му чорапи водят до такива негативни емоции. Точно както и неизмитите след вечерята чинии... Затова обяснете на вашия съпруг с какво точно ви дразни, вместо да обобщавате.
Четвърто правило: Винаги трябва да има и сдобряване!
Извиквайте своя съпруг на "дуел" само когато имате достатъчно време не само да се скарате, но и да се сдобрите. Ако се нахвърлите върху него например пет минути преди излизането му за работа, едва ли ще ви остане време и за помирение. Тогава и неговото, и вашето настроение ще бъде развалено за целия ден. Ето какъв пример от личен опит дава препатила съпруга: "По-рано, когато съм обидена за нещо на мъжа си, не можех да дочакам да се върнем от работа вкъщи, за да се обясним. Звънях му в офиса и започвах да "изливам" раздразнението си. Той ме прекъсваше насред думата, затваряше телефона. В резултат - аз оставах наострена през цялото останало до вечерта време. Той също се връщаше от работа бесен. Веднъж ситуацията се нажежи толкова, че едва не тръгнахме да се развеждаме..."
Ако примирието е провалено или изобщо отсъства, ако съпрузите са се скарали и дълго си играят на мълчание, в душите и на двамата остава неприятно "насиняване" от ударите, което подмолно натяга отношенията. Затова, скарвайте се яко, само ако имате време да се сдобрите!
Пето правило: Карайте се без свидетели!
В никакъв случай не си изяснявайте отношенията пред децата, можете сериозно да травмирате психиката им. Защото, когато родителите се карат особено бурно, детето се чувства крайно незащитено - светът направо се руши пред очите му. За такъв случай разказва друга съпруга: "Дълго се опитвах да убедя мъжа си, че не бива да се караме в присъствието на дъщеричката ни. Но когато той се ядоса, изобщо не държи сметка колко и какви хора има наоколо. Признавам си, постепенно и аз престанах да се сдържам пред хората. Веднъж, когато си крещяхме един на друг, дъщеря ни изпадна в истерична криза. Сви се в ъгъла и плака непрестанно два часа, не можахме с нищо да я успокоим. Така се изплашихме и двамата, че се зарекохме да не си устройваме повече сцени пред детето, а да решаваме споровете си насаме. И по-кротко. Като че ли намаляха и караниците ни..."
Не бива да се изяснявате кой прав, кой крив и в присъствието на приятели или роднини. Първо, защото да се окажеш замесен в чужд конфликт, е крайно неприятно, и, второ, защото страничните хора волю-неволю ще трябва да вземат страна, а те невинаги могат да бъдат обективни. И трето - конфликтът само ще се задълбочи: "А, така значи, майка ти е тандем с тебе, кракът ми повече няма да стъпи в тази къща!" В резултат вие можете да си развалите отношенията не само със съпруга си, но и с човека, който го е подкрепил. Така че по време на кавга по-плътно затваряйте вратата!
И още нещо, много важно: помнете, че скарването, като всяко силно действащо лекарство, е добро само в ограничени дози. Иначе то няма да постига нужния ефект, а вредата от него многократно ще превиши ползата. Затова не прекалявайте с това "лекарство", като се стараете да не довеждате отношенията си до "температура на кипене".
Изключително важен фактор за успешно отслабване е пазаруването. Ако хладилникът ви е пълен с вкусни и висококалорични сладости, ще ви е много трудно да се храните диетично и здравословно. Затова избягвайте продуктите, които са заплаха за фигурата ви. Каквото и да правите в магазина обаче, най-важно е да спазвате следното правило: никога не пазарувайте с празен стомах. Нахранете се добре, преди да тръгнете между отрупаните рафтове. Иначе със сигурност ще напълните количката си с вредни изкушения, които провалят диетата и желанието да се храните балансирано.
